Армения готова за преговори, не желае ескалация на напрежението с Азербайджан
Армения не има намерение да утежнява обстановката с Азербайджан и е подготвена да продължи полемиките по отношение на механизмите за деескалация при първа опция. Това се показва в известие на Министерството на външните работи на републиката.
" Армения остава ангажирана с разрешаването на съществуващите проблеми с Азербайджан извънредно по дипломатически път. Съответно изказванията, популяризирани от Азербайджан за всевъзможни провокации от страна на Армения, са безспорна неистина. Ереван няма желание да ескалира обстановката, а тъкмо противоположното - Армения " остава отворена за разискване на препоръчаните от нея по-рано механизми за деескалация ", се споделя в изказването.
" Обръщаме внимание на всички сътрудници, заинтригувани от стабилността в района, че Република Армения е подготвена да продължи диалозите с Азербайджан в тази посока при първа опция ", се споделя още в изказването.
Припомняме, че ден по-рано Азербайджан отхвърли като " подправена политическа операция " твърденията на арменския министър председател Никол Пашинян, че Баку разполага войски по границата на двете страни и в Нагорни Карабах.
" За да откри мир и сигурност в района, Армения би трябвало да се откаже от териториалните искания против Азербайджан, да постави завършек на военните и политическите провокации и да престане да попречва постигането на сполучливи резултати в преговорния развой за кротичък контракт ", акцентират от Министерството на външните работи на Азербайджан.
Армения упрекна Азербайджан, че приготвя военна провокация срещу нейните сили и оцени и оцени военно-политическата обстановка в района като съществено влошена.
Бившите руски републики са в десетилетен спор за популации най-вече с арменци район Нагорни Карабах в границите на Азербайджан.
Напрежението сред Баку и Ереван внезапно ескалира през последните месеци, защото и двете страни се упрекват взаимно в офанзиви.
Ереван упрекна Баку, че блокира Нагорни Карабах от декември, като провокира филантропична рецесия в градовете с арменско население.
Арменският министър председател разкритикува Москва, че не е съумяла да отстрани блокадата върху единствения път, свързващ Нагорни Карабах с Армения, който се патрулира от съветски миротворци.
Те бяха ситуирани там през 2020 година, когато Русия беше медиатор за преустановяване на огъня, с което се постави завършек на войната сред Армения и Азербайджан за надзор над отцепническия район.
Наскоро Пашинян дефинира като " стратегическа неточност " фактът, че Ереван разчита на Русия като на собствен поръчител за сигурност.
Руският заместител външен министър Михаил Галузин заяви по-рано тази седмица, че НАТО се пробва да притегли Армения " в областта на своето пагубно въздействие ".
Ереван и Баку са водили две войни за надзор над района, който е интернационално приет като част от Азербайджан, само че значително е обитаем с етнически арменци.
Двете страни не съумяха да реализират трайно спокойно съглашение макар посредническите старания на Европейския съюз, Съединените щати и Русия.
" Армения остава ангажирана с разрешаването на съществуващите проблеми с Азербайджан извънредно по дипломатически път. Съответно изказванията, популяризирани от Азербайджан за всевъзможни провокации от страна на Армения, са безспорна неистина. Ереван няма желание да ескалира обстановката, а тъкмо противоположното - Армения " остава отворена за разискване на препоръчаните от нея по-рано механизми за деескалация ", се споделя в изказването.
" Обръщаме внимание на всички сътрудници, заинтригувани от стабилността в района, че Република Армения е подготвена да продължи диалозите с Азербайджан в тази посока при първа опция ", се споделя още в изказването.
Припомняме, че ден по-рано Азербайджан отхвърли като " подправена политическа операция " твърденията на арменския министър председател Никол Пашинян, че Баку разполага войски по границата на двете страни и в Нагорни Карабах.
" За да откри мир и сигурност в района, Армения би трябвало да се откаже от териториалните искания против Азербайджан, да постави завършек на военните и политическите провокации и да престане да попречва постигането на сполучливи резултати в преговорния развой за кротичък контракт ", акцентират от Министерството на външните работи на Азербайджан.
Армения упрекна Азербайджан, че приготвя военна провокация срещу нейните сили и оцени и оцени военно-политическата обстановка в района като съществено влошена.
Бившите руски републики са в десетилетен спор за популации най-вече с арменци район Нагорни Карабах в границите на Азербайджан.
Напрежението сред Баку и Ереван внезапно ескалира през последните месеци, защото и двете страни се упрекват взаимно в офанзиви.
Ереван упрекна Баку, че блокира Нагорни Карабах от декември, като провокира филантропична рецесия в градовете с арменско население.
Арменският министър председател разкритикува Москва, че не е съумяла да отстрани блокадата върху единствения път, свързващ Нагорни Карабах с Армения, който се патрулира от съветски миротворци.
Те бяха ситуирани там през 2020 година, когато Русия беше медиатор за преустановяване на огъня, с което се постави завършек на войната сред Армения и Азербайджан за надзор над отцепническия район.
Наскоро Пашинян дефинира като " стратегическа неточност " фактът, че Ереван разчита на Русия като на собствен поръчител за сигурност.
Руският заместител външен министър Михаил Галузин заяви по-рано тази седмица, че НАТО се пробва да притегли Армения " в областта на своето пагубно въздействие ".
Ереван и Баку са водили две войни за надзор над района, който е интернационално приет като част от Азербайджан, само че значително е обитаем с етнически арменци.
Двете страни не съумяха да реализират трайно спокойно съглашение макар посредническите старания на Европейския съюз, Съединените щати и Русия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ